В един психологически трилър или мистерия умът е централната точка, около която се върти всичко. В тези произведения изобилстват ненадеждни разказвачи, социопати, нарцисисти и хора с различни психични разстройства. Сондажите, разследванията и опитите за анализ на мислите и мотивите на главните герои и антагонистите са това, което кара читателя да чете, а зрителя да гледа, тъй като именно това знание е ключът към крайното решение на историята. Една съставка обаче може да издигне мистерията и неизвестността на съвсем ново ниво и тази съставка е забравата.
Като литературен похват амнезията може да изкриви времето и паметта, да обърка мотивите и да разшири обхвата на ненадеждния разказвач. Установени са четири значими форми на амнезия. Ретроградна, антероградна, дисоциативна/селективна и психогенна/глобална са четирите вида. Както в литературата, така и във филмите, всяка от тях е използвана с голяма полза.
Ретроградната амнезия е пълната загуба на спомен за идентичността след инцидента, който я е предизвикал. Във филма “Събуди се” от 2019 г. един мъж се събужда в болница, без да си спомня кой е и какво го е довело там. Когато петата жертва на сериен убиец е открита в багажника на колата му, полицията го подозира и той се впуска в отчаяно търсене, за да открие кой е и да установи невинността си.
В трилъра на Лиза Джуел “Намерих те” един човек е намерен да си почива на пейка в английско крайбрежно градче, без да е сигурен кой е и защо е там. Местна жена го приютява въпреки добрата си преценка. Когато съпругът ѝ не се прибира у дома, млада булка в Лондон съобщава за изчезването му. Последвалото действие натрупва напрежение, докато изследва дълбините на недоверието и разкритите тайни.
Психиатърът във филмовата класика на Алфред Хичкок от 1945 г. “Омагьосан” пази самоличността на пациент с амнезия, осъден за убийство. Напрежението и интригата са на висота благодарение на мрачните обрати.
Невъзможността за генериране и поддържане на нови спомени е вдъхновение за филма на Кристофър Нолан “Мементо”. Главният герой, Леонард, издирва човека, който е изнасилил и убил жена му. Той си спомня всичко за живота си преди инцидента. Все пак мозъчната му травма му пречи да разпознае какво се е случило преди петнадесет минути и той има Не съм сигурен къде се намира и какво прави. Какво се случва с него. Той прави това, което прави, защо е там, където отива във всеки един момент. Леонард прибягва до полароидни снимки и татуировки, за да си помогне да запълни празнината в паметта, която се случва на всеки петнадесет минути и му пречи да запаметява нова информация.
S. Джей Уотсън в романа “Преди да заспя”, публикуван през 2011 г. и адаптиран във филм, се описва историята на Кристин – жена с 24-часова памет. Всяка сутрин съпругът ѝ трябва да ѝ напомня кой е (който остава непознат за нея). Сега тя трябва да събере миналото си и да разбере как да живее, без да си спомня за предишния ден.
Невъзможността да си спомня конкретни детайли от живота си е известна като дисоциативна амнезия. Най-често срещаните причини са травма, стрес или нараняване. Поради голямото разнообразие на тази форма на амнезия, писателят може да я приспособи към изискванията на своята история. В “Това, което Алис забрави” Лиан Мориарти представя главната героиня, която след травма на главата губи спомен за предишните Тя е прекарала последните десет години от живота си, представяйки си, че е на 29 години, щастливо омъжена и очаква първото си дете дете, когато е на 39 години и в разгара на горчив развод.
В романа си “Случайна жътва” от 1941 г. Джеймс Хилтън използва селективна амнезия под формата на шок от снаряд, която засяга войник от Втората световна война. Той забравя за миналото си и продължава напред, за да започне нов живот. Друго мозъчно нараняване обаче причинява загуба на паметта през следващите години, което връща спомените за това кой е той в тази история за загуба и невинност. Филмовата адаптация на този роман е номинирана за “Оскар”.
Романът на Уенди Уокър “Всичко не е забравено” разглежда селективната амнезия по малко по-различен начин. На млада дама, която е била измъчвана и изнасилена, е предложено ново и експериментално лекарство, което да изтрие спомените от травмата. От друга страна, мозъкът забравя, но тялото – не, и емоционалното опустошение, което се получава, кара жената да изпадне в депресия.