В новия роман на Лори Франкъл едно американско семейство се бори с предразсъдъците по отношение на транссексуалните деца. “Така е винаги”. Клод, най-малкият от петте момчета, съобщава на родителите си, че иска да бъде “момиче”, когато порасне, в допълнение към желанието си да бъде “готвач, котка, ветеринар, динозавър, влак, фермер”.
Семейство Уолш-Адамс го приема такъв, какъвто е, докато останалата част от света се мъчи да разбере несъответствието на петгодишното дете с пола. На Клод му е позволено да носи рокли в детската градина, но той има проблеми с използването на тоалетната за момчета. Родител на приятел от училище заплашва с насилие след избора на Попи да стане Попи, като използва за оправдание предполагаемото педерастко замърсяващо въздействие на Попи върху сина му.
Когато транссексуална жена е застреляна след сексуална среща в кампуса на местен колеж, семейството решава, че Медисън, Уисконсин, е твърде консервативен за Попи и се премества в по-прогресивния Сиатъл. Въпреки това им е по-лесно да започнат отново, без да споменават половата идентичност на Попи.
Франкъл е мотивирана да напише книгата от собствения си опит в отглеждането на транссексуално дете. Първото поколение открито транссексуални хора и разбирането на транссексуалността на младежите в момента е трудност за западната цивилизация.
Според Джон Филипс, автор на книгата “Трансджендър на екрана”, “кръстосването на половете ще се окаже най-значимото единично културно предизвикателство” на нашето време “поради необходимото преосмисляне на половете и сексуалностите”. Практическите въпроси като предпочитаните местоимения, използването на тоалетна, правото на спортуване и хормоналното лечение на младите хора все още са източник на спорове.
Погледът назад към начина, по който сме представяли – или, по-често, игнорирали – транссексуалните лица в популярната култура, може да ни помогне да променим разбирането си за пола и джендъра. Културната склонност да се изобразяват транссексуалните лица като обекти на комедия или, по-често, като странни или ужасяващи, отразява историческата липса на познания за транссексуалните лица.
Убийци-психопати и сензационни изроди
Култовият филм на Ед Ууд “Глен или Гленда” (1953) разказва основно за мъж, който се преоблича. Финалната част на филма, “Алън или Ан”, е направена предимно от запасен материал и се фокусира върху транссексуална (и вероятно интерсексуална) фигура.
Алън е роден като момче, но е отгледан като момиче, преди да служи във Втората световна война като мъж. Алън чува за операция за смяна на пола, докато се възстановява от битката в болницата, и се превръща в “красива млада жена”. Твърди се, че частта на филма “Алън или Ан” е включена в отговор на исканията на разпространителите за драматичен видеоклип за “смяна на пола”, което предполага, че транссексуалните лица са странно шоу, което ще увеличи продажбите на билети.
Макар че Ууд е чувствителен към практиката на кросдрессинга, той не е неин почитател, определяйки се като травестит, по-голямата част от последвалите филми на ужасите и трилъри представят транссексуалните герои като злодеи. От 60-те до 90-те години на ХХ век има дълъг списък с убийства на транссексуални.
Емили, жената насилник в “Убийци” (1961 г.), носи перука и изкуствени зъби, за да скрие, че всъщност е Уорън. Уорън е роден като жена, но майка му го отглежда като момче, тъй като баща му желае да има мъжко дете и наранява момиче. Филмът се играе с “пауза за уплаха” в кулминацията му, в която зрителите могат да напуснат киносалона и да получат обратно парите си, ако са прекалено уплашени. Това било в унисон със сензационното представяне на убийствата на транссексуални.
Животът на транссексуалните деца в розово
Транссексуалните деца съвсем наскоро започнаха да бъдат изрично представяни в литературата и развлеченията. Това отразява движението от демонизиране на транссексуалните лица и повече усилия за тяхното разбиране и представяне в положителна светлина, както е показано в масови филми като наградения “Трансамерика” (2005 г.).
Белгийският филм “Ma Vie En Rose”, излязъл през 1997 г., е един от първите, в които е представен транссексуален младеж. Той умело размива границите между мечтата и реалността, за да изрази мислите на Людовик, седемгодишно момче, което желае да бъде жена.
