Литературата и филмът са две отделни, но еднакво изключителни форми на изкуство. През 18 и 19 век литературата е обичайно изразно средство; до 20-ти век киното го измества. Въпреки че има определени прилики и контрасти между тези две форми на изкуство, и двете пренасят своите читатели или публика в различен свят.
В продължение на хилядолетия литературата е служила като платформа за естетическо изразяване. Приказки за богове и богини, герои и техните смели триумфи, исторически епоси, трагични любовни истории, хумористични ситуации, легендарни събития и много други са написани от писатели. Киното последователно прави едно и също нещо от дълго време. Предимството на визуалното представяне на цялата картина на екрана, което позволява на зрителя да се свърже по-дълбоко с момента, е една от основните предимства на филма, която липсва на текста.
Докато филмите поставят такъв въображаем свят пред публиката и не оказват голям натиск върху мозъка им, литературата отвежда своите читатели на пътешествие на въображението, което е отдалечено от реалния свят. Те по същество виждат филма през визията на създателите на филма.
С други думи, литературата е изкуство, което се развива чрез писане, докато киното оживява тези писания чрез звук, музика, картини и изпълнители. Всички скрити значения, използвани за създаването на филм, се намират в литературата. Въпреки че са донякъде преплетени, и двете трябва да се изучават, за да се разбере напълно филм, базиран на литературно произведение.
Освен това литературата отдавна служи като важен източник на вдъхновение за филми по целия свят. Епоси като Махабхарата и Рамаяна са адаптирани и преработвани на филм многократно, особено в Индия. Понякога има филмови адаптации на известни романи на бенгалски, гуджарати, урду и английски автори.
Въпреки че лесно се твърди, че литературата е началната стъпка в създаването на филми. Тъй като сценарият, диалозите и сценарият се създават, след като филмът е направен за развитие. Техническите и производствените компоненти на филмовото производство са второстепенни. Следователно би било правилно да се твърди, че литературата е вдъхновила хората да гледат филми.
Едното изкуство има забележителен принос към другото. Произходът на Аладин, Али Баба и четиридесетте разбойници, Хатим Тай, Пепеляшка, Снежанка и Принцът и просякът могат да бъдат открити в приказки и легенди, както показва историята. Оттогава нататък киното продължава да черпи вдъхновение и създава филми, базирани на тези приказки или части.
Творбите на няколко автори са превърнати във филми, включително J.K. Роулинг с поредицата за Хари Потър, Джейн Остин с Гордост и предразсъдъци и Разум и чувствителност, Сарат Чандра Чатърджи с Девдас и Омир с Илиада и Одисея (вдъхновение за Троя и О, братко, къде си?).
Според бенгалския режисьор Чидананда Дасгупта някои литературни герои и събития могат да се променят във филмовите адаптации на книги, но „самият състав на елементите, молекулярната структура, ако желаете, ще претърпят трансмутация“.
Целта на филма не трябва да бъде само въглероден дубликат на книгата, но и да съдържа уникални елементи и производствени методи, които вдъхновяват публиката. Въпреки че мнозина твърдят, че това е сценарий за филм в литературна форма, може да не е подходящо да разглеждате академична работа по този начин. Дори и в писмена форма, тя дава усещане за актуалност, а когато е изобразена на филм, подобрява качествата си повече, отколкото в писмена форма.
Друг елемент, който разграничава книгата от филма, е езикът. Начинът, по който езикът се използва в литературата и филма, се различава значително, въпреки че може да има известни прилики между двете медии. Времето и пространството са свързани по много различни начини, от литературата до филма. Филмите изобразяват събитията така, както се случват, докато литературата ги описва така, както са се случили.
Един филм не може да служи като вярна визуална интерпретация на книгата, по която е базиран. Преводът на дискурса от писмената дума в целулоида трябва да се извърши правилно.
Приликите и разликите са в начина, по който всяка медия предава своето значение. Единственият начин за общуване е чрез думи, но докато книгата има написан текст, слуховата комуникация във филма е някак по-мощна и реалистична. Една сцена във филм е сравнима с едно изречение или поредица от изречения в книга. В сравнение с писмените думи, аудио и визуалните преживявания имат по-трайно въздействие върху аудиторията.