Select Page

„Скарида“ на Димитър Коцев

 

Роман като за кино: „Скарида“ на Димитър Коцев – Шошо

Димитър Коцев – Шошо, пише като за кино: и образите, и ситуациите са видими, колкото и да са абсурдни, което значи, че зад тях стоят реалности. Не случайно от първия му роман „Лора от сутрин до вечер“ (2011) се получи интересен филм, той си беше направо готов сценарий. Може би поради голямото кинооблъчване в наши дни писателите мислят като сценаристи. Всичко трябва да е видимо докато четеш. А и читателите са под облъчването – и те виждат романа като на екран. Не зная дали това е добре или не е, защото илюзията от магията на четенето леко се изгубва, реалността не е нейната благодатна почва. Но така е днес, трябва да сме реалисти, защото иначе си губим времето. Светкавично да разпознаваме прототипите, или само отделни черти от отделни разпознаваеми хора, които се предъвкват в общественото пространство, без това ни най-малко да ги смущава или променя. Жалкото е, че тяхното непроменяне променя повечето от нас.

В киното нещата не се обясняват, а се изричат.

Скаридата е алюзия за спиралата на живота, или по-скоро е някаква забавна ексцентричност. Нужно ли е да си задаваме въпроса: Защо точно този зоологичен вид, има ли неговата поява някакъв астрологичен смисъл, или е атрибут от морето на живота…както и да е, отговор няма до края на книгата, въпреки, че в едно интервю на въпроса: „Защо озаглавихте романа „Скарида“ Шошо отговаря: „На първо място защото има отношение към историята, но също и защото ми хареса как звучи кратко, ударно и напълно неясно“. Една въпросителна, която остава безответна. Прощаваме ли се в края на книгата със сенките от соца, които се изкривиха уродливо в сенки на прехода и в днешни дни някак се уплътняват в образи на благополучието?

Питаме се леко разочаровани: Защо симпатичният морален образ от началото се разви в поредния бандюга? Така ли трябва да се случва с честните хора в наши дни? Но си отговаряме – и героите в този роман навярно имат прототипи и в реалния живот нещата се случват така. Романтиката на честта и принципите е временна, защото много често я удрят в областта на главата, докато се свие и изсъхне като скарида. Такъв е човекът – оцелявал е, защото се е приспособявал. Тъжна констатация, но весело разказана. А от опит знам, че когато в нещо има хумор, има и надежда. Веселите текстове оставят вратата отворена, за да влезе друга весела история и надежда през нея. Затова очакваме с нетърпение следващият роман като за кино на Шошо.

София творчески град на киното на Юнеско

На 1.12.2014 г. София се присъедини към мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО и бе удостоена с титлата "Град на киното". Сертификатът беше връчен от Генералният директор на международната организация г-жа Ирина Бокова на Кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова.

АРХИВ

Прочети още

ЛЮБОПИТНО

Сайтът се финансира от програма "Култура" на Столична община