Select Page

Размисли за италианското кино в София

Размисли за италианското кино в София

Традиционните панорами на италианското кино са заемали винаги важно място в културния живот на столичния град, поради което всяка среща с най-доброто от тази велика кинематография предизвиква спомени и сантименти у българските кинаджии. Моите преживявания или „любовни взаимоотношения“ с италианските филми за многобройни. Ето само някои от тях: Късната есен на 1963 г. – Седмицата на италианското кино в кино „Димитър Благоев”. Докато чакахме за „Роко и неговите братя”, дойде злокобната вест за убийството на Кенеди. Месец април 1966-та – повече от 16 часа блъсканица във фоайето на кино „Изток” и само ако мръднеш за цигара или тоалетна, губиш реда си, а филмите си заслужаваха мъките: „Евангелие по Матея” на Пазолини, „Блуждаещите звезди на Голямата мечка” на Висконти, „Джулиета и духовете” на Фелини и останалите заглавия бяха истински мехлем за душата в онова тоталитарно време. Тогава бях все още ученик. Вече като професионалист през 1977 г. в кино „Дружба” беше голямото събитие – гостуването и панорама на филмите на Алберто Латуада, човекът, подал ръка на Фелини при неговия дебют. Народът се тълпеше за „Кучешко сърце” по Булгаков, „Ще й бъда като баща”, „Госпожица Доктор” и други заглавия.

Целият текст вижте ТУК.

София творчески град на киното на Юнеско

На 1.12.2014 г. София се присъедини към мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО и бе удостоена с титлата "Град на киното". Сертификатът беше връчен от Генералният директор на международната организация г-жа Ирина Бокова на Кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова.

АРХИВ

Прочети още

ЛЮБОПИТНО

Сайтът се финансира от програма "Култура" на Столична община