Select Page

Първи прожекции и киносалони

Първи прожекции и киносалони

Вече са установени безспорни факти в периодичните издания от края на 19-ти век, които доказват, че първата демонстрация с „киноматограф или жива фотография” в България се е състояла на 11 декември 1896 г. в кафенето на софийския хотел „България” – само година след първата в света прожекция на братя Люмиер в Париж.

Това уникално събитие за столичния град е привлякло огромен брой желаещи да видят петте хроникално-документални филма („картини из живота”), които са били „предадени много добре от киноматографа”. Втората прожекция в София се е състояла през месец март 1897 г. в Пилзенската пивница на бул. „Дондуков“. Пътуващото кино бързо е печелило ентусиазирани почитатели, което отворило нова ниша в бизнеса на строителните предприемачи и управата на града – изграждането на кинотеатри с по-добри условия за любителите на това ново изкуство.

Първите киносалони

През 1908 г. бил построен един от първите киносалони в Европа – „Модерен театър“. Пресата отразява събитието със следната публикация: „Софийският „Модерен театър“ е вече открит и уморените столични граждани всеки час могат да намерят там почивка срещу 30-40 стотинки. Приятно забавление за окото“. Киносалонът е побирал около 400 зрители – „72 балконски места, 10 ложи и 280 места в партера.“ Година по-късно, през 1909 г., „Модерен театър“ става представител на „Пате фрер“ за България и Македония. Дейността му включва и отдаване под наем за другите киносалони в страната на кинематографически уреди и филми, както и техническото инсталиране на апаратурата. „Модерен театър“ финансира и създаването на първите български хроникални филми. Очевидно успешните години за кинотеатъра насърчават собствениците да вложат средства в архитектурния му облик и в увеличаване на местата за зрителите.

През 1914 г. със средства на „Модерен театър“ е заснет и първият български игрален филм „Българан е галант„, в главната роля на който се снима известният по това време актьор Васил Гендов. Римейк ТУК

Филмът е показан пред публика в началото на 1915 г. Оригинално копие на този филм не е запазено до днес, но има римейк по подробни описания. През 1910 г. отваря врати още един киносалон – „Одеон„. Той се превръща в основния конкурент на „Модерен театър“. В резултат на конкуренцията между двете кина се появяват първите рекламни табла, надпреварата в качеството на оркестрите, които съпровождат немите филми (в „Одеон“ оркестърът се ръководи от младият Панайот Пипков), в създаването на документални филми.

Другите за нас

През 1912 г. големите кина в столицата вече са четири – „Модерен театър”, „Одеон”, „Градското казино“ и „Нова Америка”.Интересна информация за кината в София намираме и в чуждестранния печат от онова време (проучване на П. Кърджилов): например в статия в английското списание „The Cinema – Cinema News and Property Gazette” се твърди, че „кинотеатрите са във възход и в София се радват на все по-голяма популярност“. Големите кина в града предлагали по четири прожекции през делничните дни и девет в неделните. Всяка от тях е била с времетраене от час и половина, а общата дължина на показваните в нея филми е била между 1700 и 1800 метра.

Програмата

Програмата се е сменяла три пъти седмично, като заглавията са били на такива прочути фабрични марки, като „Витаграф” [Vitagraph], „Лубин” [Lubin], „Нордиск”, „Итала” [Itala], „Амброзио” [Ambrosio], „Патé”, „Гомон” и „Еклер”. Филмите предлагали голямо разнообразие от теми и жанрове – от пътешествия и природни забележителности, до исторически, драматични и комедийни сюжети. Залата на „Модерен театър” почти на всички представления е била пълна. Имало е и оркестър с десет музиканти с различни инструменти. Театърът е разполагал с три големи фоайета, служещи за чакални, имало е и десет аварийни изхода. Самите прожекционни машини са били разположени в огнеупорно помещение, защитено с циментирани железни стени, издадено напред в салона, а марката на апаратите е била „Патé”. Екранът е бил с размери 8 на 5 метра и с обичайна дължина на ексцентрика.

Любопитно

Всички кинотеатри са били декорирани по различен начин, но преобладавал модернистичният стил или така нареченият „Art Nouveau”. Фасадата на „Модерен театър” изглеждала подчертано руска, докато тези на „Нова Америка” и „Одеон” са били по-скоро в италиански стил. „Нова Америка”, побираща 1200 зрители, е имал голяма приземна зала и кафене с масички, обградени от два реда ложи и фоайе, разполагала е и с открита градина за летните прожекции. Кинотеатър „Одеон” е побирал 1000 посетители в изящно украсената си зала, на приземния етаж на която са били разположени редовете от седалки, а над тях, покрай трите стени, се издигали балкони с ложи. Най-горе е имало балкон с по-евтини места.„Градското казино“ е имало и ресторант, в който е можело да се обядва и вечеря, и е предлагало голямо разнообразие по отношение на оркестрите и развлеченията. Всяка вечер през зимните месеци са се провеждали по две прожекции.

Множеството по-малки кинотеатри са се помещавали в открити кафенета и без никакви ограничения на достъпа. Междукадровите надписи на филмите са били на немски, български, френски и английски език.

По-късно били открити кината „Метропол„, „България„, „Феникс„, „Театър Пачев“ и „Балкан„. За да привличат още повече зрители, собствениците им започнали да снимат документални филми, показващи всекидневния живот из столичните улици. Постепенно се родила идеята и за създаването на игрални филми. За начало на българското игрално кино е приета 1915-та година, когато се е състояла прожекцията на първия български игрален филм „Българан е галант“.

София творчески град на киното на Юнеско

На 1.12.2014 г. София се присъедини към мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО и бе удостоена с титлата "Град на киното". Сертификатът беше връчен от Генералният директор на международната организация г-жа Ирина Бокова на Кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова.

АРХИВ

Прочети още

ЛЮБОПИТНО

Сайтът се финансира от програма "Култура" на Столична община