Select Page

Киноцентър

Киноцентър

Развитието на филмопроизводството в България започва с появата на първите документални филми в началото на 20-ти век и първият игрален филм на Васил Гендов „Българан е галант“ през 1915 г. Финансирането се осъществява от частни инвеститори и обществени и държавни фондове. Започналият процес на индустриализация се активизира благодарение на гласувания през 1930 г. първи Закон за кинематографите.

Появяват се: фондация „Българско дело“, която започва производство на кинопрегледи, „Победа филм“ ООД, която стартира изграждането на технологичен комплекс за филмопроизводството и „Рила филм“, която обзавежда първия снимачен павилион.

До 1948 г., когато излиза новият Закон за кинематографията, все още е била активна частната инициатива. След това филмопроизводството и неговите активи изцяло се одържавяват, като се създава държавното предприятие „Българска кинематография“. Още през 1945 г. руски експерти по филмово дело, поканени за оценка на филмовия потенциал в България, отбелязват „блестящите условия за развитие на филмовата индустрия поради разнообразния терен, красивите пейзажи, блестящите балкански води и др.“

1946 -1959

В резултат на техен доклад и препоръки, държавата започва да подготвя изграждането на голям филмов център край София. Утвърден е проект на българския архитект А. Михайловски, който е запознат с устройството на филмови ателиета във Франция, Англия и Германия. Локацията до столичния град не е била одобрявана от всички, имало е и противници на идеята, които са настоявали бъдещият „филмов градец“ да бъда някъде другаде из България.

През 1946 г. „Народното събрание гласува закон за разрешаване на фондация „Българско дело“ да сключи заем в размер на 110 млн. лева за нуждите на Българската кинематография, за да бъде създаден в околностите на София специален „филмов град“ с необходимите технически съоръжения“

През 1947 г. концепцията на „филмовия град“ е разработена съвместно с руски филмови експерти, а правителството е одобрило инициативата „да бъдат изпратени в чужбина необходимият брой лица, за да се специализират в областта на филмовото дело.“

През същата година започва и изграждането на киноцентъра, по строежа на който много строители полагат доброволен труд. Предвидени са няколко ателиета за артистите, статистите и режисьорите. „Освен това се изграждат и специални ателиета, в които ще се изработват научни, рисувани и куклени филми“.

С ускорени темпове се строят лаборатории, озвучителни отдели, художествено-административен отдел и др. Предвидено е в тези помещения да се създадат условия, подобни на тези в най-добре уредените киноцентрове в Европа. За тази цел е ползван и опита на чуждестранни специалисти. Освен че е близо до София, „киноцентърът се строи в полите на Витоша планина в живописна околност с голямо разнообразие на теренни особености, идеални за външни снимки. Производственият комплекс е терасовиден, на три панорамни нива по релефа на терена. Разположен е асиметрично поради обкръжаващата обстановка.“

Докато киноцентърът в Бояна все още се строи, през 1949 г. на софийската улица „Любен Каравелов“, в бивш тютюнев склад, е обзаведено ново студио на „Българска кинематография“, в което е заснет филма „Калин орелът“ – първият филм на новата следдеветосептемврийска власт.

През 1957 г. „са построени вече пет сгради от двадесет планирани – кинолабораторията, котелното помещение, павилионите с централната сграда, декорно-дърводелската работилница, филмобазата. Но тези сгради са в груб строеж и остават така повече от три години поради финансови затруднения. Вложените 21 млн. лева се оказват недостатъчни.

Комплексът от трите павилиона на киноцентъра е разполагал към онзи момент с площ от 2800 кв. м, но по време на строежа са се правели само външни снимки. Очаквало се е новите павилиони да осигурят снимачна работа през цялата година на 112 вида площадки, с което да бъдат избегнати до голяма степен пътуването из страната и търсенето на подходящи терени.

1959-1980

Преди построяването на Киноцентъра, средната стойност на български игрален филм е била 3 230 000 лв. Очаквало се е тази цена да намалее с близо 50 000 лв. при заснемане в бъдещия кинокомплекс.

Освен това преди построяването на новите студиа филмите са получавали цветната си обработка в чужбина на високи цени, което е щяло да бъде преодоляно с откриването на новите кинолаборатории. Предвижданията са били годишно да бъдат произвеждани „15 художествени игрални филма и 127 учебно-технически, научно-популярни, културни и други филми“ в павилиони, снабдени с механизми за бързо монтиране на декорите, с камери за снимане на широкоекранни филми и др. През 1959 г. е завършена работилницата за декори, сградата на топлоелектрическата централа и кинохранилището, както и модерната кинолаборатория. През същата година във все още строящия се киноцентър са направени част от снимките на българо-германския филм „Звезди“, който получава Специалната награда – втора след Златната палма, на фестивала в Кан. През 1960 г. Киноцентърът се оживява. Работят машините и апаратурата във филмовата лаборатория, промиването и копирането на филмовите ленти (черно-бели и цветни) е напълно автоматизирано. Автоматично става и дозирането и контролирането на химическите разтвори, работеща е и системата за получаване на сребро от отпадъчните разтвори. Завършено е и филмовото хранилище, в което се съхраняват филмите и в което работят повече от 70 специалисти. Под пълна пара работи дърводелско-декоративния цех и отделението за мултипликационни филми. Все още се работи върху главната сграда с три огромни за времето си павилиона. Студиата се оборудват със специални инсталации – за въздух, за температура, за звук и др. Подът се прави от няколко пласта бетон, пясък и дебело дърво, за да може свободно да се движат по него дори и танкове, без да го повреждат. Киноцентърът е завършен окончателно през 1962 г.

Комплексът е бил съставен от 22 сгради, в които са работели 1200 работници и служители.

„С влизането му в експлоатация през 1963 г. вече е налице база, осигуряваща пълен технологичен производствен цикъл. Рязко се увеличава производството на игрални филми. Например за периода 1970-1980 г. са произведени 194 филма (Иван Попйорданов).

1980 – наши дни

Филмопроизводствените бази в България до 1990 г., които са били под шапката на Държавно обединение „Българска кинематография“, са: Студио за игрални филми „Бояна“; Студия за хроникални и документални филми „Екран“; Студия за научно-популярни и документални филми „Време“ и Студия за анимационни филми „София“. До 1989 г. “Бояна филм” е била най-голямата продуцентска къща на Балканите: с 20 игрални, 25 телевизионни и 50 анимационни филма годишно. През 1990 г. България разполага със значителен филмопроизводствен потенциал. Започва период на приватизация, осъществена за много продължителен период от време и минала през безброй лутания. През 2006 г. Ню Имидж става пълноправен собственик на 95% от капитала на „Бояна филм“.

Страницата е подготвена с помощта на „Сборник с архивни документи от пресата“ със съставители Костадин Костов и Магда Костова, който любезно ни беше предоставен от Александър Донев. Използвана е и информация от статията на Иван Попйорданов „Киноиндустрия на изток от рая“, бр.2/2007 г., Кино и време

София творчески град на киното на Юнеско

На 1.12.2014 г. София се присъедини към мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО и бе удостоена с титлата "Град на киното". Сертификатът беше връчен от Генералният директор на международната организация г-жа Ирина Бокова на Кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова.

АРХИВ

Прочети още

ЛЮБОПИТНО

Сайтът се финансира от програма "Култура" на Столична община